Картина: Созопол

АВТОР:   Александър Мутафов

ТЕХНИКА: Графика на картон

РАЗМЕРИ: 10х7 см на графиката /

              28х23 см на картона

 

 

Александър МУТАФОВ (1879-1957) е художник, живописец, един от първите български маринисти.

Александър Мутафов посвещава таланта си на динамиката и магията на морската стихия, отдаден на  "голямата вълна". Придържа се към реализма в рисунъка. Работи с маслени бои, акварел и пастел, оставя също офорти и ескизи.

Александър Наков Мутафов е роден в Шумен в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов. Семейството се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия. Морето вдъхновява момчето за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с български художници от началото на 20 век, Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други.


Между 1899 и 1902 година Мутафов следва в художествената академия в Торино при професор Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 година в академията в Мюнхен при професор Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 година, когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 година професор по практическа и конструктивна перспектива. По време на Балканските войни и Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. Рисува с акварел и туш произведения, които сега се намират в Националния военноисторически музей. Сред тях по-известни са „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“.


През следващото десетилетие Мутафов окончателно се ориентира към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите. За изкуството си Мутафов казва „ Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна. “


Сред по-известните му платна от този период са „Море“ (1922), „Рибар“ (1923), „Миноносци в открито море“ (1934), „Песента на морето“ (1934), „Кът от Созопол“ (1935), „Злокобният залив“ (1936), „Голямата вълна“ (1938), „Надигаща се буря“ (1939), „Зима над Черно море“ (1943). Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби. Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага. Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.
През 1954 е награден с орден „Червено знаме на труда“.


Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща-музей.