- РАЗМЕР - 15,2 х 10,1 см. -Васил Евстатиев Априлов е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане. -Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800).[1]Установява се в Румъния и эавършва гимназия в Брашов. За кратко следва медицина във Виена (1807-1809). През 1811 г. се установява в Одеса, където открива фабрика за спиртни напитки. По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.[2] Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“.[3] Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.[4] Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветното движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).[5] Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование у нас. Априловска гимназия. гр. ГабровоЗначението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети,[6] както и текста на няколко старобългарски грамоти.[7] През 1847 г. посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование. -ТИМБРОФИЛ ЕООД СОФИЯ 1421 РАБОТНО ВРЕМЕ - ПОНЕДЕЛНИК ПЕТЪК ОТ 10,00 - 17,00 ЧАСА         
ПОЩЕНСКИТЕ РАЗХОДИ СА - 2,00 ЛЕВА
ЗА ПРЕПОРЪЧАНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ